Страници

неделя, 30 октомври 2016 г.

Глава 2: Власт и десятък

И той заповяда на народа, който живееше в Ерусалим, да дава дела на свещениците и на левитите, за да се укрепват в ГОСПОДНИЯ закон.” (2 Лет. 31:4)
Езекия разбираше поне две неща за десятъка – първо, че имаше власт, дадена му от Бога, да заповядва на Израелтяните да плащат своя десятък. Второ – Левитите и свещениците имаха делегирана от Бога власт да събират тези десятъци. В този пасаж няма и следа от „морално доброволчество”. Десятъкът в Израел беше морално задължителен.
Но дали десятъкът беше също и законово задължителен? Дали църквата и държавата имаха власт да налагат негативни санкции на тези, които отказваха да дават десятък?  Мойсеевия закон не ни дава пример. Историята на Израел няма случаи, в които подобни санкции да са налагани. Моето заключение е, че заповедта, издадена дали от царя или от свещеника, е морална и назидателна, а не юридическа.
Контекста показва, че в Мойсеевия завет, когато спазващите завета са плащали своя десятък, Бог им е давал голямо благосъстояние по един уникален начин (ст. 5-10). Няма библейско основание да вярваме, че тази система на колективни санкции  се е променила в Новия Завет. Трупането на благосъстояние започва с десятъка, но не просто неговото отделяне, а неговото даване в една единствена съкровищница - местната църква (Мал. 3:10). Почитта към Бога изисква почит и към Неговата институционална църква. Това означава, че е наш дълг да даваме своя десятък в местната църква.
Без достъп до нарастващо количество икономически ресурси християните няма да са способни да разширяват Божието господство. Ако човек не може да си позволи да закупи или наеме средства за производство, ще остане работник на заплата в нечия друга компания. Той ще бъде, икономически казано, гражданин от втора класа. Така че, подчинението към църквата, проявено в даването на десятък, носи  икономическия белег на господството. Този, който се подчинява на Бога, господства в историята. Това е основен принцип в библейската йерархия – точка втора от библейския завет.[1]
Десятък и Господство
Преди три века Пуританските търговци в Лондон, въпреки малката си численост, са  имали голямо влияние на национално ниво. Те са били английските капиталисти на 17 век. Oсигурявали са почти половината от благотворителните средства на народа. Това им е позволило да спечелят сериозно политическо влияние. Успешната военна революция на Кромуел срещу короната в периода 1650-1660, помага на пуританите да се сдобият с допълнително влияние, но не чрез военна сила. В края на 16 в. те постигат това икономически и чрез благотворителност.[2]
Днес, държавата е заместител на частната благотворителност като основен източник на средства и подкрепа за бедните. На нея се гледа като на главна агенция за изцеление. Докато държавата продължава да дава пари, с които все още може да се купи нещо, на нея ще се гледа като на изцелител на народа. Тази ѝ власт се основава на политическа принуда и бюрократичен контрол. Държавата днес достига върха на способността си да конфискува богатството на народите по целия свят. Ако способността ѝ да господства, създавайки зависимост чрез постоянно субсидиране, бъде прекъсната от икономически или друг социален разкол, ще се получи временна празнота в обществото. Тази празнота трябва да бъде запълнена от нещо. Властта отива при този, който действа отговорно. Кой ще е това?
Кой трябва да е? Християните. Само че, християните днес са зле подготвени да поемат такава отговорност. Те самите са зависими от държавата – изпращат децата си в държавни училища, вземат чекове от социалните, планират живота си на предположението, че държавата им служи като икономическа предпазна мрежа. Държавната системата за преразпределяне на богатството постоянно елиминира конкуренцията на частните благотворителни и образователни асоциации. Когато защитната мрежа на държавата се скъса, а това със сигурност ще стане, повечето християни, като всички останали хора, ще се намерят икономически неподготвени. Те са научени да се доверяват на съвременната неблагонадеждна, месианска държава. Когато това доверие бъде предадено, ще започне плач и скърцане със зъби в църквите, в християнските училищни стаи и в други предполагаемо святи места.
Когато този ден дойде, ще настъпят промени в ръководните позиции  на местно и  национално ниво, както е било по време на Голямата депресия от 1930. Въпросът днес е кой ще наследи тези ръководни позиции? Това ще са тези, които носят най-голямата икономическа отговорност за възстановяването на икономиката.
Дали това ще е църквата? Ако не е, защо е така и кой друг може да е?

Изкупление: окончателно, но все още прогресиращо
Основа на библейското господство в историята е изкуплението на света. Да изкупиш нещо означава да го купиш обратно. Този дългосрочен процес на обратно откупуване започна на Голгота.
На Голгота Исус плати на Бога цялата цена за изкуплението. Той не плати на Сатана. Сатана е окупирал земята незаконно докато истинският собственик не дойде да го изгони. Когато Адам падна, той загуби всичките си права, включително и собствения си живот. Бог, поради своята милост, удължи земния му живот. Чрез своя бунт спрямо Бога, Адам се подчини на Сатана и поднесе всичко, което Бог му даде под временното владение на Сатана.
Адам загуби правата си от Бога. Сатана не е спечелил законно собствеността върху земята. Той има административен контрол само за времето докато наследниците на Адам са живи и под неговата заветна власт. Сатана би загубил този контрол ако Бог беше екзекутирал Адам в градината. Претенциите  на Сатана са зависими от Адам. Без Божията обща благодат в историята Адам нямаше законно право на собственост върху живота, знанието, времето, владеенето на природата и капиталите.[3]
Исус плати на Бога цялата изкупителна цена окончателно. Това не дава право на Неговите наследници да получат наследството си веднага. Изкуплението на света е процес. Този процeс расте, когато негова основа е окончателното изкупително дело на Христос. В този смисъл, изкуплението на света отразява личното освещение. В момента на своето изкупление в историята изкупеният човек получава чрез Божията изкупителна декларация моралното съвършенство на Христос. Макар да е окончателно и законово изпълнено, това морално съвършенство трябва да бъде развито във времето. Освещението расте – то е процес на отработване на Христовото съвършенство във времето.[4] Ето защо Павел сравнява християнския начин на живот със състезание, в което получаваш награда на финала:
Не знаете ли, че тези, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Тичайте така, че да я получите.
А всеки, който се състезава, се въздържа във всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние — нетленен.
Затова, аз така тичам — не като към нещо неизвестно; така удрям — не като че бия въздуха;
а уморявам тялото си и го поробвам, да не би проповядвайки на другите, аз самият да стана неодобрен.” (1Кор. 9:24-27)
„Гоня целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Иисус.
И така, нека ние, колкото от нас са съвършени, да мислим така; и ако вие мислите за нещо по друг начин, Бог и това ще ви открие.  (Фил. 3:14-15)

Системна структура на Великото Поръчение

Бог даде на Църквата велико поръчение: Тогава Иисус се приближи към тях и им говори, като каза: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
 И така, идете, правете ученици всичките народи и ги кръщавайте в Името на Отца и Сина и Светия Дух,
като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света. (Амин.) (Мат. 28:18-20) Това поръчение се знае добре от всички християни. Това, което не се разбира, е системата, по която поръчението се изпълнява. Когато една компания използва система на комисионно заплащане, за да награди продавачите си, тя създава финансов стимул, който да задържи отделния продавач на улицата или на телефона с часове. От него се очаква да развива уменията си да убеждава продължително и да носи все повече приходи от един клиент. Колкото по-голяма комисиона, толкова по-голям стимул. Колкото по-голяма е комисионата, толкова по-квалифицирани посредници ще бъдат привлечени да се присъединят към търговския екип. Компанията трябва да балансира възнагражденията на продавачите с тези на другите членове от дейността – с работниците на заплата, с инвеститорите, банкерите и доставчиците. Но е без съмнение, че за големи продажби най-добрия стимулатор за продавача е високата комисиона. Някои компании плащат 20 процента от брутния приход на търговците си.
Бог, като собственик на земята, е установил най-щедрата комисиона структура в историята – 90 процента след данъците остават за продавачите. Всеки бизнес, който предлага на търговския си отдел 90 процента след облагане, ще привлече най-способните търговци в света. Фирмата ще е залята от молби за всяка свободна търговска позиция, която възникне. Това предлага Бог на Своите хора. За тях остава 90 процента. Църквата получава десет. Държавата няма право на повече от десет процента (1 Царе 8:15,17). Но хората се разбунтуваха. Сметнаха десятъка за твърде тежък. Били са измамени.

Измамникът

На сцената се появява Сатана с по-атрактивно предложение - „Задръжте всичко”. Той може да си позволи подобно предложение – нали не притежава компанията. Той е измамник, който идва в един празен офис и сключва договор с търговците сякаш той е директора. Изкарва парите си в последния момент преди сделката като изпраща мутрите си да съберат плащанията от продавачите.
Търговците са запазили всички пари от труда си. Тогава гангстерите им правят предложение, на което те не могат да откажат. Мафията нарича тези типове „биячи”. Правителството ги нарича „приходни агенти”. И в двата случая ролята им една и съща – да отскубят много повече от десет процента от нетните доходи на лековерните, хванати в капана търговци. Този, който откаже да плати, се сблъсква с доста неприятни последствия – счупени кости, куршум в главата (при мафията) или глоби, данъчни тежести и затвор (при правителството).
Жертвите се съгласяват на сделка, мислейки че ще могат да получат нещо за нищо. Те сериозно си мислят, че някой доброволно ще им предостави капитал и ще им позволи да запазят всичко, което са спечелили от труда си. Всеки мъдър човек веднага ще заподозре подобна сделка като измама. Само че в историята няма много мъдри хора, поне до сега. Широка е портата, която вика към глупавите и те пламенно се хвърлят през нея.
И така, Сатана идва при хората с предложение: „Запази всичко, което печелиш за себе си. Аз нямам законно право върху твоето богатство.” Втрото твърдение  е вярно – той няма законно право върху каквото и да е. Първото твърдение е свързано със словесно обещание за прехвърляне на Божия дял от бизнеса върху човека. Сатана не е в позиция да дава подобни обещания, въпреки че милиони хора вярват, че е. Те вярват, че Бог няма законно и икономическо право над тях. В съдния ден ще разберат, че не са прави и за двете. А междувременно носят икономическите и граждански последствия, че вярват в една лъжа. И плащат скъпо за това.

Богатството на моята ръка!

Хората не са доволни на Божието дарение от 90 процента след разходите. Гледат на това като на посегателство върху собствеността им. Те искат да запазят всичко. Не са взели под внимание Божието предупреждение към Израелтяните, които трябваше да завладеят Ханаан:
И да не би да кажеш в сърцето си: Моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство.
А да помниш ГОСПОДА, своя Бог, че Той е, който ти дава сила да придобиваш богатство, за да утвърди завета Си, за който се закле на бащите ти, както е и днес.” (Втзк. 8:17-18)
Хората негодуват срещу Божието изискване да плащат десет процента. Те не се виждат да работят на комисионна. Виждат се като собственици. Смятат, че средствата за производство – земя и труд,  са продукт на техните ръце. Хората  настояват да задържат всички подходящи плащания от всеки един производствен фактор – наеми, възнаграждения, лихви. Днес от образованите хора се иска да вярват, че земята и труда са се появили от някаква космическа еволюция. Много от тях вярват в това. Те не гледат на себе си като длъжници на Бога или изполичари. Когато видят споразумението 90-10 % не гледат на него като на най-голямата комисионна в историята. Вместо това заключват, че Бог се опитва да влезе в портфейлите им.

Кой има законното право да събира десятъка?

Данъците се събират  от правителствен служител. Павел казва, че той е Божи служител (Рим. 13:4) и събира данъци в Божието име, без значение дали изповядва Бога. Той е ръкоположен от Бога и като държавен служител, представляващ Бога, събира законно данъци. В днешно време хората се оплакват от размера на данъците - така и трябва да бъде, тъй като данъците са тирания (1 Царе 8:15,17), но те рядко въстават против това. Те не винят Бога, просто приемат бремето си като членове на демократичния политически ред. Напълно осъзнават, че като индивидуални личности нямат власт да определят къде да дават данъците си и покорно плащат на колектора.
Кой тогава има законно право да събира десятъка? Божият служител. Той не е граждански служител, а църковен и е предназначен и ръкоположен да изисква настойчиво плащанията. Това е, което той трябва да прави. В днешно време този служител е доста плах във вършенето на работата си. Защо? Защото е приел, или поне е отстъпил пред една вариация на предложението на Сатана – Плащай толкова, колкото сметнеш, че е справедливо. Бог няма законно право върху десет процента от приходите ти след данъци.
Този възглед прехвърля властта върху десятъка към този, който го дава. Това е незаконно по две причини – първо, даващия определя процента на десятъка, както му приляга и някак си е винаги под десет процента. Второ, запазва си властта да дава десятъка на организации, които той одобри. Това нарушава Божията система на йерархична власт. Даващия десятък приема, не само че Бог няма законно право върху точно десет процента, но и че Той не е определил нито една организация като суверен агент, който да събира и разпределя средства. Това поставя плащащия в позиция на контрол върху това кой да получава десятъка му – незаконен трансфер на власт към автономен индивид.[5]

Дупка в портфейла

Нарушителят на завета е самообявил своята автономия като е взел пълен контрол над портфейла си. Контролът върху разпределянето на парите му е най-ярък белег за това, в което той вярва.
Лудвиг фон Мизес твърди, че парите са най-продаваната стока.[6] Това значи, че  парите са най-представителната форма на благосъстояние. Ето за това Исус предупреждава, че човек не може да служи на двама богове – на Бога или на мамона (Мат. 6:24). Павел предупреждава, че корена на всяко зло е любовта към парите (1 Тим. 6:10). Това, което човек прави с парите си, разкрива какви са приоритетите му.
Приоритет номер едно за нарушителя на завета е да изяви собствената си власт без да попада под Божия исторически и вечен съд. Той смята, че има право да решава какво да прави с парите си. Бог обаче му казва, че греши. Първоначалното право принадлежи на Бога чрез Неговата институционална църква. Хората в своя бунт не приемат това учение. Те предпочитат да запазят 100 процента при намаляваща икономическа основа, каквато Бог им обещава да преживеят.
Не е учудващо, че има християни, които отричат, че пророческото предупреждение на Агей (Агей 1:3-11) е валидно и в Новия Завет. Християните все още търсят теологии, които да защитят частична автономия на човека спрямо Бога. Всеки, който потвърждава задължителния десятък е скъсал с философиите на завето-нарушителите от своя век. Но християните са толкова впечатлени от идеите на нарушителите на завета относно автономията, че все още не се подчиняват на Бога относно десятъка. Както израелтяните по времето на Агей, те са прилепнали за портфейлите си.
Малко или много те чувстват вина за това и търсят начин теологически да се оправдаят. Така постепенно са изоставили средството за господство: Божият закон.[7]

Да избегнеш задължението

Има много опити на християнските теолози да избегнат причинно-следствената връзка, описана от Малахия, между десятъка и благосъстоянието. Един от тези опити е прилагането в теологията за десятъка теорията на Мередит Дж. Клайн за причина и следствие в ерата на Новия Завет. Той отрича в Новия Завет да има предвидима връзка между заветния закон и икономическите санкции.

Междувременно, тя [общата благодат] трябва да води своя курс в рамките на несигурността на взаимно свързани принципи на обща благодат и общо проклятие, просперитет и беди, случващи се по начин, крайно непредсказуем заради неразгадаемия суверенитет на божествената сила, която ги раздава по неведоми начини.[8]

Клайн съзнателно изоставя доктрината на Моисеевия закон за заветна предвидимост в историята. Той е заместил теорията за „неразгадаемата обща благодат на Бога“ с „човечество в Новозаветни времена“. От гледна точка на библейското откровение, социалните причина и следствие са се превърнали в мистерия. Ако е вярна тази теология на мистерии, тя би направила библейската социална теория невъзможна. Християните би трябвало да търсят друга подходяща теория – ако изобщо съществува такава, сред трудовете и спекулациите на завето-нарушителите.[9] И те правят точно това откакто техните апологети започнаха да се осланят на гръцката философия като основа на всеобщите истини. Корнилиъс ван Тил отхвърли това търсене на принципи на обща основа като компромис с дявола.[10]
Друг начин да отречеш моралната необходимост от даването на десятък е да твърдиш категорично, че „ние сме под благодат, не под закон!”. Резултатът от подобно универсално твърдение е самоосъзнато предаване на историята на завето-нарушителите. Така християните попадат под езически закони и законотворци.[11]
Трети вариант е да твърдиш, че Божият Свят Дух ще каже на всеки поотделно колко да дава. Това отваря християнина към чувство за вина - ако иска да даде повече от десятъка –  колко точно трябва да даде, или ако иска да даде по-малко, той се притеснява от това. Вината произвежда съмнение. Вината и съмнението не благоприятстват предприемачеството и икономическия растеж.[12]
Четвърти вариант е да потвърждаваш задължителния десятък, но да отричаш правото на институционалната църква върху него. Така даващия десятък решава сам къде да го влага. Това е деклариране на човешка автономност, но в името на заветна вярност.[13]
И четирите варианта отхвърлят Божието предупреждение чрез пророк Малахия. Всички варианти търсят начин да се избяга от отговорността да се дава една десета от прихода на една единствена съкровищница – Божият дом.

Заключение
Лидерството на християните в обществото зависи от тяхната заветна вярност. Лидерството на отделния християнин вътре в църквата също зависи от неговата заветна вярност. Ако Бог все още нанася в историята предвидими общи санкции – позитивни и негативни, според Своя закон, както Стария Завет многократно потвърждава, тогава, за да просперира човек трябва да се подчинява на Божиите открити закони. Неуспехът на Християните да упражняват господство, в който и да е период от историята, е пряко свързан с нежеланието им да проповядват Божия закон и да му се подчиняват. Казано по-точно – с нежеланието им да носят десятъците си в единствената Божия съкровищница: местната църква.
Малко вероятно е един християнин да може да упражнява лидерство извън институционалната църква ако остане икономически втора класа гражданин, състезавайки се икономически с нарушителите на завета. Ако пасторите искат църквата да води обществото, то е време те да започнат да поучават библейски законната същност на десятъка. За съжаление не са много пасторите, които наистина искат тази допълнителна отговорност върху себе си и върху паството си. За това те продължават да натякват на членовете за „дарения”. За разлика от държавата, която иска все по-големи „приноси”[14], църквата не прилага никакви негативни санкции на членовете, които отказват да даряват. Проповядването, отделено от институционалните санкции, се превръща или в заяждане или в шоу. Библията не използва нито един от тези варианти за лидерство.



[1] Рей Сътън, За да просперираш: Господство чрез завет (2-ро издание, Тейлът, Тексас: Институт за християнска икономика, 1992), гл. 2
[2] У. К. Джордан говори  за влиянието на Пуританските бизнесмени в своята книга Филантропията в Англия, 1480-1660 (Фондация Ръсел Сейдж, 1959)
[3] Гари Норт, Господство и обща благодат: библейска основа за прогрес (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1987), ch. 1.
[4] Гари Норт, Безусловна капитулация: Божия план за победа (3rd ed.; 'lYler, Texas: Institute for Christian Economics, 1988), pp. 66-72.
[5] Виж част 2 по-нататък.
[6] Лудвиг фон Мизес, Теория на парите и кредита (Ню Хевън, Кънектикът: Университета Йейл, (1912) 1953), стр. 32-33.
[7] Гари Норт, Средства за господство: Казусните закони в Изход (Тейлър, Тексас: Институт за Християнска Икономика, 1990).
[8] Мередит Клайн, "Comments on the Old-New Error," Westminster Theological Journal, XLI (Fall 1978), p. 184.
[9] Гари Норт, Милениализмът и социалната теория (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1990), ch. 7.
[10] Корнилиъс ван Тил, Християнска теория на познанието (Nutley, New Jersey: Presbyterian & Reformed, 1969).
[11] Гари Норт, Политически политеизъм:митът за плурализмац(Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1989), част 3.
[12] Дейвид Чилтън, Производителните християни във века на манипулаторите чрез вина : библейски отговор на Роналд Дж. Сайдър (5th ed.; Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1990).
[13] Виж част 2 по-долу.
[14] В САЩ задължителният данък върху заплатата (FICA), който се използва да се плаща на хората, които получават фердерална пенсия (социално - осигурителни издръжки), се нарича принос.